9.04.2010 г., 23:45 ч.

Генетика 

  Поезия » Друга
487 0 6

 

 

И без да знам с какво си ме дарила,

как по-могъща и от всички си била,

как най-жестоко в мен си отброила

последния ми пулс към вечността...

 

 

На теб дължа престоя си в безкрая.

От вечния въпрос не съм смутена.

Ще търсиме ли портите на Рая

или пред дантевите кръгове ще спрем?

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??