26 nov 2014, 22:06

Генгар

  Poesía » Otra
1.4K 0 0

ГЕНГАР - GÄNGER

 

Очите червени гледат коварно.

Зъбите бели се смеят злорадо.

Шипове разни стърчат от гърба.

От опашката къса чак до врата.

 

Ушите стоят му като рога.

Събрани в едно са тяло, глава.

По своите малки ръце и крака.

Пръстите остри като кама.

 

Кожа лилава, твърда и груба.

Носи се мирис на печена гума.

Нисък и кръгъл на мина прилича.

И като призрак свободно прелита.

 

След него се носи студена вълна.

Над сенките властва, обича нощта.

Мълнии черни той призовава.

И през стените лесно минава.

 

Живее да всява ужас и страх.

Пакости върши час подир час.

Вилнее навред досущ като хала.

Създавайки хаос се забавлява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свето Слав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...