Nov 26, 2014, 10:06 PM

Генгар

  Poetry » Other
1.4K 0 0

ГЕНГАР - GÄNGER

 

Очите червени гледат коварно.

Зъбите бели се смеят злорадо.

Шипове разни стърчат от гърба.

От опашката къса чак до врата.

 

Ушите стоят му като рога.

Събрани в едно са тяло, глава.

По своите малки ръце и крака.

Пръстите остри като кама.

 

Кожа лилава, твърда и груба.

Носи се мирис на печена гума.

Нисък и кръгъл на мина прилича.

И като призрак свободно прелита.

 

След него се носи студена вълна.

Над сенките властва, обича нощта.

Мълнии черни той призовава.

И през стените лесно минава.

 

Живее да всява ужас и страх.

Пакости върши час подир час.

Вилнее навред досущ като хала.

Създавайки хаос се забавлява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свето Слав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...