Nov 26, 2014, 10:06 PM

Генгар

  Poetry » Other
1.4K 0 0

ГЕНГАР - GÄNGER

 

Очите червени гледат коварно.

Зъбите бели се смеят злорадо.

Шипове разни стърчат от гърба.

От опашката къса чак до врата.

 

Ушите стоят му като рога.

Събрани в едно са тяло, глава.

По своите малки ръце и крака.

Пръстите остри като кама.

 

Кожа лилава, твърда и груба.

Носи се мирис на печена гума.

Нисък и кръгъл на мина прилича.

И като призрак свободно прелита.

 

След него се носи студена вълна.

Над сенките властва, обича нощта.

Мълнии черни той призовава.

И през стените лесно минава.

 

Живее да всява ужас и страх.

Пакости върши час подир час.

Вилнее навред досущ като хала.

Създавайки хаос се забавлява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свето Слав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...