Nov 26, 2014, 10:06 PM

Генгар

  Poetry » Other
1.4K 0 0

ГЕНГАР - GÄNGER

 

Очите червени гледат коварно.

Зъбите бели се смеят злорадо.

Шипове разни стърчат от гърба.

От опашката къса чак до врата.

 

Ушите стоят му като рога.

Събрани в едно са тяло, глава.

По своите малки ръце и крака.

Пръстите остри като кама.

 

Кожа лилава, твърда и груба.

Носи се мирис на печена гума.

Нисък и кръгъл на мина прилича.

И като призрак свободно прелита.

 

След него се носи студена вълна.

Над сенките властва, обича нощта.

Мълнии черни той призовава.

И през стените лесно минава.

 

Живее да всява ужас и страх.

Пакости върши час подир час.

Вилнее навред досущ като хала.

Създавайки хаос се забавлява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свето Слав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...