Тя е кръг
с център - Умът.
Разстоянието до сърцето е радиус.
Няколко стъпки до теб
и геометрията започва.
Равнобедрените триъгълници са дескриптивно скучни.
Четвъртото листо на детелината е най-мълчаливо
и то, защото не е четвъртито.
Тишината е аномалия.
Любовта е корен...
корен квадратен от аномалията.
Съзерцаването на корена е -
глобален екстремум на функцията "Ревност".
Прочитам последните страници от
Геометрията на тишината
и
крещя,
крещя,
сякаш съм преродил се Питагор.
© Милко Христов Todos los derechos reservados
Аз просто казвам, че това стихотворение е интересно и ме забавлява, докато го четях. А това значи, че много добре е улучено какво трябва да се публикува в сайт за любители. Точно затова поздравявам автора - виждам, че го е писал за свое и наше забавление. Така трябва. Браво!