6 нояб. 2019 г., 22:42

Геометрия на Тишината

882 1 5

Тя е кръг

с център - Умът.

Разстоянието до сърцето е радиус.

Няколко стъпки до теб

и геометрията започва.

Равнобедрените триъгълници са дескриптивно скучни.

Четвъртото листо на детелината е най-мълчаливо

и то, защото не е четвъртито.

Тишината е аномалия.

Любовта е корен...

корен квадратен от аномалията.

Съзерцаването на корена е -

глобален екстремум на функцията "Ревност".

Прочитам последните страници от

Геометрията на тишината

и

крещя,

крещя,

сякаш съм преродил се  Питагор.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е, сега остава да намесите кватернионите и математическата чорба ще е пълна.
    Аз просто казвам, че това стихотворение е интересно и ме забавлява, докато го четях. А това значи, че много добре е улучено какво трябва да се публикува в сайт за любители. Точно затова поздравявам автора - виждам, че го е писал за свое и наше забавление. Така трябва. Браво!
  • Хубав стих!
  • Много интересен стих! Браво! Любовта е имагинерна! Т=-1, А=Т, Л=√Т => Л=i *имагинерната единица се означава с i
  • Ехааа!
  • Брилянтна геометрична прогресия, закодирана в математическата редица на Фибоначи. Всичко опира до божествеността на числата и златното сечение. И божествената частица! Впечатлена съм!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...