5 sept 2020, 19:53  

Гергини, Родино сънуваш 

  Poesía » Civil
505 7 18

 От мълнии диви изгребан,
разцепи се Божият купол.
Щом грешници правят молебен,
уж дъжд е  – а огън и жупел.

 

И къщите плачат, сиротни,
бръшляните – черкви оплитат,
в селата ни, чума се кротна,
следите  – чергари замитат.

 

Сред гробове, хътнали, стари,
проплаква сама кукумявка.
В града господа и другари
с родината правят подавка.

 

Ни оран, сеитба, ни жетва,
разюздана, кървава шайка,
не знаеш ти думи, за клетва,
Родино, нали си ни майка.

 

Прихлупи вдовишка шамия,
децата си, чинно изпрати,
на Бога оставила тия,
които изпиха кръвта ти.

 

А техния Бог недочуващ,
или е партийно удобен.
Гергини, Родино сънуваш...
Гергини – букетът надгробен.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??