Гергини, Родино сънуваш
От мълнии диви изгребан,
разцепи се Божият купол.
Щом грешници правят молебен,
уж дъжд е – а огън и жупел.
И къщите плачат, сиротни,
бръшляните – черкви оплитат,
в селата ни, чума се кротна,
следите – чергари замитат.
Сред гробове, хътнали, стари,
проплаква сама кукумявка.
В града господа и другари
с родината правят подавка.
Ни оран, сеитба, ни жетва,
разюздана, кървава шайка,
не знаеш ти думи, за клетва,
Родино, нали си ни майка.
Прихлупи вдовишка шамия,
децата си, чинно изпрати,
на Бога оставила тия,
които изпиха кръвта ти.
А техния Бог недочуващ,
или е партийно удобен.
Гергини, Родино сънуваш...
Гергини – букетът надгробен.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
