7 jul 2019, 15:25

Герои

  Poesía
530 3 3

Герои

 

Тръгвам, но съм някак раздвоен.

Оставям дом, жена, деца,

снимката им нося с мен,

но как ли ще ми липсват тез лица.

 

Отивах за пари в чужбина,

че в моята страна не дават грош.

Аз вярвах във успеха  щом  замина

и мислех че животът тук е лош.

 

Представях си какъв ще съм Герой,

и как във махалата  ще се пъча

и как ще променя животът свой,

а другите.... те нека да се мъчат.

 

Израснаха децата ми без мен,

без мен споминаха се, татко, мама,

какво от туй, че днес съм бизнесмен,

напусна ме и любовта голяма.

 

Завърнах се навел глава,

проклинах се за своето решение,

а моите порастнали деца,

създали бяха свое поколение.

 

Героите ли???  Те са тук!

Тук /някак си/ подреждат си живота,

любят се, живеят и творят,

Родината е тяхната Голгота.

 

И духът им някой ден,

напразно ще ви търси, и тогава...

ще разберете  точно като мен,

ЧУЖБИНА РОДЕН ДОМ НЕ СТАВА!

 

Авт. Весо: 7.07. 2019г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за стойностните коментари. Държа да отбележа, че аз не съм бил никога в чужбина, освен 1 път за кратко в Гърция. Това, което четете са впечатленията ми от разкази на приятели и познати, зарязали тук имоти и къщи на по три ката, за да се бутат навън в едно антре по 3-4 човека с мисълта че ще шашнат света със своите способности. Вярно е, че има успели Българи, но те отиват навън с препоръки от работодателите си защото са се доказали в професията си. И не мога да разбера, какъв е тоя национален нихилизъм, да оплюваме всичко родно и да се фукаме с чуждите постижения, за които нямаме никакъв принос? И ме боли...... ей затова го написах!
  • Тъжно, вярно, споделям емоциите, но уви понякога изборът ни е този! Поздравления!
  • Родното гнездо дава криле!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...