художника (Веселин Христов)
184 1317
7.07.2019 г., 15:25 ч.

Герои 

  Поезия
394 3 3

Герои

 

Тръгвам, но съм някак раздвоен.

Оставям дом, жена, деца,

снимката им нося с мен,

но как ли ще ми липсват тез лица.

 

Отивах за пари в чужбина,

че в моята страна не дават грош.

Аз вярвах във успеха  щом  замина

и мислех че животът тук е лош.

 

Представях си какъв ще съм Герой,

и как във махалата  ще се пъча

и как ще променя животът свой,

а другите.... те нека да се мъчат.

 

Израснаха децата ми без мен,

без мен споминаха се, татко, мама,

какво от туй, че днес съм бизнесмен,

напусна ме и любовта голяма.

 

Завърнах се навел глава,

проклинах се за своето решение,

а моите порастнали деца,

създали бяха свое поколение.

 

Героите ли???  Те са тук!

Тук /някак си/ подреждат си живота,

любят се, живеят и творят,

Родината е тяхната Голгота.

 

И духът им някой ден,

напразно ще ви търси, и тогава...

ще разберете  точно като мен,

ЧУЖБИНА РОДЕН ДОМ НЕ СТАВА!

 

Авт. Весо: 7.07. 2019г.

© Веселин Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за стойностните коментари. Държа да отбележа, че аз не съм бил никога в чужбина, освен 1 път за кратко в Гърция. Това, което четете са впечатленията ми от разкази на приятели и познати, зарязали тук имоти и къщи на по три ката, за да се бутат навън в едно антре по 3-4 човека с мисълта че ще шашнат света със своите способности. Вярно е, че има успели Българи, но те отиват навън с препоръки от работодателите си защото са се доказали в професията си. И не мога да разбера, какъв е тоя национален нихилизъм, да оплюваме всичко родно и да се фукаме с чуждите постижения, за които нямаме никакъв принос? И ме боли...... ей затова го написах!
  • Тъжно, вярно, споделям емоциите, но уви понякога изборът ни е този! Поздравления!
  • Родното гнездо дава криле!
Предложения
: ??:??