Герои
Герои
Тръгвам, но съм някак раздвоен.
Оставям дом, жена, деца,
снимката им нося с мен,
но как ли ще ми липсват тез лица.
Отивах за пари в чужбина,
че в моята страна не дават грош.
Аз вярвах във успеха щом замина
и мислех че животът тук е лош.
Представях си какъв ще съм Герой,
и как във махалата ще се пъча
и как ще променя животът свой,
а другите.... те нека да се мъчат.
Израснаха децата ми без мен,
без мен споминаха се, татко, мама,
какво от туй, че днес съм бизнесмен,
напусна ме и любовта голяма.
Завърнах се навел глава,
проклинах се за своето решение,
а моите порастнали деца,
създали бяха свое поколение.
Героите ли??? Те са тук!
Тук /някак си/ подреждат си живота,
любят се, живеят и творят,
Родината е тяхната Голгота.
И духът им някой ден,
напразно ще ви търси, и тогава...
ще разберете точно като мен,
ЧУЖБИНА РОДЕН ДОМ НЕ СТАВА!
Авт. Весо: 7.07. 2019г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
