Герои
Герои
Тръгвам, но съм някак раздвоен.
Оставям дом, жена, деца,
снимката им нося с мен,
но как ли ще ми липсват тез лица.
Отивах за пари в чужбина,
че в моята страна не дават грош.
Аз вярвах във успеха щом замина
и мислех че животът тук е лош.
Представях си какъв ще съм Герой,
и как във махалата ще се пъча
и как ще променя животът свой,
а другите.... те нека да се мъчат.
Израснаха децата ми без мен,
без мен споминаха се, татко, мама,
какво от туй, че днес съм бизнесмен,
напусна ме и любовта голяма.
Завърнах се навел глава,
проклинах се за своето решение,
а моите порастнали деца,
създали бяха свое поколение.
Героите ли??? Те са тук!
Тук /някак си/ подреждат си живота,
любят се, живеят и творят,
Родината е тяхната Голгота.
И духът им някой ден,
напразно ще ви търси, и тогава...
ще разберете точно като мен,
ЧУЖБИНА РОДЕН ДОМ НЕ СТАВА!
Авт. Весо: 7.07. 2019г.
© Веселин Христов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ви за стойностните коментари. Държа да отбележа, че аз не съм бил никога в чужбина, освен 1 път за кратко в Гърция. Това, което четете са впечатленията ми от разкази на приятели и познати, зарязали тук имоти и къщи на по три ката, за да се бутат навън в едно антре по 3-4 човека с мисълта че ще шашнат света със своите способности. Вярно е, че има успели Българи, но те отиват навън с препоръки от работодателите си защото са се доказали в професията си. И не мога да разбера, какъв е тоя национален нихилизъм, да оплюваме всичко родно и да се фукаме с чуждите постижения, за които нямаме никакъв принос? И ме боли...... ей затова го написах!
-
Тъжно, вярно, споделям емоциите, но уви понякога изборът ни е този! Поздравления!
-
Родното гнездо дава криле!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
