Героите са твърде неудобни.
655
0
4
На съд. И Бог ми е свидетел.
Заклех се. В книгата на мъртвите.
И спомените ми ме съдят.
Като въжета виснали
бесилки в мрака светят.
От живот изникнали,
на пепел станали.
Мислите - светулки,
в мене не останали.
Погинали във изгрева
на утро премаляло.
Клетвите засъхнали
във гърло прежадняло.
А мечтите ми - издъхнали,
още скитат в траур от бяло.
Не искам никой да възкръсва.
Не са ми нужни ничии герои.
Героите убиват с нежност
и са твърде неудобни.
Адски праведни и сухи,
приказки на бард, нечути.
Заклех се. В книгата на мъртвите.
И спомените ми ме съдят.
Като въжета виснали
бесилки в мрака светят.
От живот изникнали,
на пепел станали.
Мислите - светулки,
в мене не останали.
Погинали във изгрева
на утро премаляло.
Клетвите засъхнали
във гърло прежадняло.
А мечтите ми - издъхнали,
още скитат в траур от бяло.
Не искам никой да възкръсва.
Не са ми нужни ничии герои.
Героите убиват с нежност
и са твърде неудобни.
Адски праведни и сухи,
приказки на бард, нечути.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Свобода Todos los derechos reservados
