Героите са твърде неудобни.
656
0
4
На съд. И Бог ми е свидетел.
Заклех се. В книгата на мъртвите.
И спомените ми ме съдят.
Като въжета виснали
бесилки в мрака светят.
От живот изникнали,
на пепел станали.
Мислите - светулки,
в мене не останали.
Погинали във изгрева
на утро премаляло.
Клетвите засъхнали
във гърло прежадняло.
А мечтите ми - издъхнали,
още скитат в траур от бяло.
Не искам никой да възкръсва.
Не са ми нужни ничии герои.
Героите убиват с нежност
и са твърде неудобни.
Адски праведни и сухи,
приказки на бард, нечути.
Заклех се. В книгата на мъртвите.
И спомените ми ме съдят.
Като въжета виснали
бесилки в мрака светят.
От живот изникнали,
на пепел станали.
Мислите - светулки,
в мене не останали.
Погинали във изгрева
на утро премаляло.
Клетвите засъхнали
във гърло прежадняло.
А мечтите ми - издъхнали,
още скитат в траур от бяло.
Не искам никой да възкръсва.
Не са ми нужни ничии герои.
Героите убиват с нежност
и са твърде неудобни.
Адски праведни и сухи,
приказки на бард, нечути.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Свобода Все права защищены
