Герой
Той бе герой на тротоара,
вървеше прав на зиг и заг,
подпираше със рамо светофара,
развяваше червения си фрак.
Дървото смело го изчука
и после даже поздарви:
- Кажи бе, дървен, що си тука -
ти нямаш ли жени?
Но чепа просто си мълчеше,
полюшваше листа в захлас
и някък тихо мътно беше
във тоя лепкав час.
Героят бе убил ламята
и носеше я във торба,
със нея да уплаши там жената
и да се изфука след това..
Във двореца му кирпичен,
принцесата го чакаше с метла
и, някак си така различен,
подбра го тя със тез слова:
-Къде си хванат от гората,
защо завръщаш се сега?
За теб ревът не спят децата..
Ти имал ли си някога жена?
А той я гледаше разумно
и пърхаше с очи,
но мислите му някак шумно
отлитаха в сълзи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Людмила Стоянова Todos los derechos reservados
