liusito (Людмила Стоянова)
56 94
23.08.2009 г., 22:03 ч.

Герой 

  Поезия » Пародии
557 0 2

Той бе герой на тротоара,

вървеше прав на зиг и заг,

подпираше със рамо светофара,

развяваше червения си фрак.

Дървото смело го изчука

и после даже поздарви:

- Кажи бе, дървен, що си тука -

ти нямаш ли жени?

Но чепа просто си мълчеше,

полюшваше листа в захлас

и някък тихо мътно беше

във тоя лепкав час.

Героят бе убил ламята

и носеше я във торба,

със нея да уплаши там жената

и да се изфука след това..

Във двореца му кирпичен,

принцесата го чакаше с метла

и, някак си така различен,

подбра го тя със тез слова:

-Къде си хванат от гората,

защо завръщаш се сега?

За теб ревът не спят децата..

Ти имал ли си някога жена?

А той я гледаше разумно

и пърхаше с очи,

но мислите му някак шумно

отлитаха в сълзи...

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??