Посвещавам на Параолимпиецът Дечко Овчаров
По килим от борови игли, аз вървях-
боса, или със скъсани обувки.
Окайвах се, за своята съдба,
че ти не си до мен, а така ми липсваш...
А той герой е, даже и без крак,
нахлузил маратонка на своята протеза,
с живота бори се, отглежда своите деца,
постижения гони- шампион е...
Герой е той, за мен- герой е,
за това, че смел е и не се предава,
а аз, гордея се с това, че лично го познавам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse