Герой
Посвещавам на Параолимпиецът Дечко Овчаров
По килим от борови игли, аз вървях-
боса, или със скъсани обувки.
Окайвах се, за своята съдба,
че ти не си до мен, а така ми липсваш...
А той герой е, даже и без крак,
нахлузил маратонка на своята протеза,
с живота бори се, отглежда своите деца,
постижения гони- шампион е...
Герой е той, за мен- герой е,
за това, че смел е и не се предава,
а аз, гордея се с това, че лично го познавам.
Синовете си- юнака два –
със строгост възпитава,
да се борят за нашата страна,
да градят, а не да разрушават.
Това е!
Герои все още крачат по земята наша,
все още отглежда тя силни синове,
които бъдещето ѝ изграждат...
Че силна е българската кръв,
че по-древни сме от всички.
И колкото и да им се иска на другите,
да ни заличат - българите и България ще пребъдат!!!
По килим от борови игли,
аз крачех - боса, или със скъсани обувки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Произведението е участник в конкурса:
