4 jul 2013, 21:48

Герой

771 0 0

В стая пълна с колби

и течности с различен цвят

очакваха да съм Героя,

извлякъл любовния екстракт.

 

Опитах трикове различни

и научни, и не толкова, уви,

но резултатът винаги клонеше

към минус, нула и развалини.

 

Наложи се и Фауст да попитам,

интриги той умее  да крои,

макар в науката да е отричан

заради помислите зли.

 

Нещо с формулите беше я закъсал

и сам наложи се да вниквам в тях,

но не бях готов да нося кръста,

обзе ме паника и страх.

 

Проникнах и на Рая зад вратите,

да търся смелост в ябълковото дърво,

но змията отдавна там не скита,

обрала всяко ценно плодово стебло.

 

Сега стоя сред гръцката агора.

Философи спор захванаха жесток:

екстрактът имал ли си бил основа

или просто е мираж висок.

 

Отбих се и при индианските шамани,

духовете да ми пратят за пророк,

но в дебрите на техните савани

не течеше еликсирният поток.

 

Но май индийците са най-открити,

пишат книги за любовния живот,

така че, ако някой толкова го иска,

не съм героят аз, при тях е вашият урок.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Малинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...