4 jul 2013, 21:48

Герой

765 0 0

В стая пълна с колби

и течности с различен цвят

очакваха да съм Героя,

извлякъл любовния екстракт.

 

Опитах трикове различни

и научни, и не толкова, уви,

но резултатът винаги клонеше

към минус, нула и развалини.

 

Наложи се и Фауст да попитам,

интриги той умее  да крои,

макар в науката да е отричан

заради помислите зли.

 

Нещо с формулите беше я закъсал

и сам наложи се да вниквам в тях,

но не бях готов да нося кръста,

обзе ме паника и страх.

 

Проникнах и на Рая зад вратите,

да търся смелост в ябълковото дърво,

но змията отдавна там не скита,

обрала всяко ценно плодово стебло.

 

Сега стоя сред гръцката агора.

Философи спор захванаха жесток:

екстрактът имал ли си бил основа

или просто е мираж висок.

 

Отбих се и при индианските шамани,

духовете да ми пратят за пророк,

но в дебрите на техните савани

не течеше еликсирният поток.

 

Но май индийците са най-открити,

пишат книги за любовния живот,

така че, ако някой толкова го иска,

не съм героят аз, при тях е вашият урок.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Малинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...