4.07.2013 г., 21:48

Герой

762 0 0

В стая пълна с колби

и течности с различен цвят

очакваха да съм Героя,

извлякъл любовния екстракт.

 

Опитах трикове различни

и научни, и не толкова, уви,

но резултатът винаги клонеше

към минус, нула и развалини.

 

Наложи се и Фауст да попитам,

интриги той умее  да крои,

макар в науката да е отричан

заради помислите зли.

 

Нещо с формулите беше я закъсал

и сам наложи се да вниквам в тях,

но не бях готов да нося кръста,

обзе ме паника и страх.

 

Проникнах и на Рая зад вратите,

да търся смелост в ябълковото дърво,

но змията отдавна там не скита,

обрала всяко ценно плодово стебло.

 

Сега стоя сред гръцката агора.

Философи спор захванаха жесток:

екстрактът имал ли си бил основа

или просто е мираж висок.

 

Отбих се и при индианските шамани,

духовете да ми пратят за пророк,

но в дебрите на техните савани

не течеше еликсирният поток.

 

Но май индийците са най-открити,

пишат книги за любовния живот,

така че, ако някой толкова го иска,

не съм героят аз, при тях е вашият урок.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...