Гибелна загуба
Доживях те! Вече може да ме няма.
Любов вълшебна, глухоняма!
Руших се, разболях се.. и летях -
амалгама течна - в ръцете ти се лях.
Само поглед – и горя! топя се!.. Да,
и бях единствено Жена -
докосната едва със нокът -
вътре в мен разлива се потокът.
Може да е ден, или пък два, години,
но Бог Дари ни Любовта, любими!
Ще те имам нощем (в сън навярно) ...