Гибелна загуба
Гибелна загуба
Доживях те! Вече може да ме няма.
Любов вълшебна, глухоняма!
Руших се, разболях се.. и летях -
амалгама течна - в ръцете ти се лях.
Само поглед – и горя! топя се!.. Да,
и бях единствено Жена -
докосната едва със нокът -
вътре в мен разлива се потокът.
Може да е ден, или пък два, години,
но Бог Дари ни Любовта, любими!
Ще те имам нощем (в сън навярно)
А ти - далеч (в леглото си непразно)
ръка протягаш (за да ме притегли)
но аромати сещаш само (бегли)...
стон камбанен, глухо ще отекне,
в сърце ти - гъста кръв ще текне...
ще чуваш своя шепот сред усое:
“Къде си.. къде си, Аморе мое?!”
Рене
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
'щото повярвай ми има и "дървени"?! Прегръщам те най-топло, Анабел!!
