Jul 30, 2015, 11:05 PM

Гибелна загуба

  Poetry » Other
831 1 14

Гибелна загуба

 

Доживях те! Вече може да ме няма.

Любов вълшебна, глухоняма!

Руших се, разболях се.. и летях -

амалгама течна - в ръцете ти се лях.

Само поглед – и горя! топя се!.. Да,

и бях единствено Жена -

докосната едва със нокът -

вътре в мен разлива се потокът.

Може да е ден, или пък два, години,

но Бог Дари ни Любовта, любими!

 

Ще те имам нощем (в сън навярно)

А ти - далеч (в леглото си непразно)

ръка протягаш (за да ме притегли)

но аромати сещаш само (бегли)...

стон камбанен, глухо ще отекне,

в сърце ти - гъста кръв ще текне...

ще чуваш своя шепот сред усое:

“Къде си.. къде си, Аморе мое?!”

 

Рене

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И тук ти благодаря, Нине!
  • Това е разбиващо!
  • Ан!! Не ти ли пречи понякога да си умен философ 'щото повярвай ми има и "дървени"?! Прегръщам те най-топло, Анабел!!

    Цвети, благодаря ти - от поет като теб си е чуден комплимент!
  • Емоция, първична и затова истинска. Далеч от напудрените и захаросани стихове. И затова вълнуващ и красив. Браво, Рени! Пак ще го кажа - оригиналност. В твоите стихове винаги я откривам. Имаш свой почерк. Хареса ми много!
  • Лейди, мила!! Привееет!!!

    Лена, здравей - няма скъпа, затова и съм го писала като страх от края, а не като вече факт. Хубав ден от мен!

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...