3 jul 2025, 10:50

Гилотина

  Poesía » Otra
272 4 3
Гилотина

 

Изгубих те

някъде по пътя на мечтите си.

Това, което исках да ти кажа,

заседна в гърлото.

Сцената, която трябваше да играя,

замръзна на шията ми.

Раменете се сковаха.

Безрезултатно.

Тревогата погълна всичко

възможно и невъзможно. 

Събуждайки се утре

ще помисля

„защо не бях по-силна“.

Не можеш да достигнеш 

недостижимото,

не иска ли ръцете ти върху себе си.

Споменът за мечтите ми е 

толкова ярък.

И парещ.

Гори в гърлото ми, 

но няма връщане.

Писаното още не е написано.

Случката може би ще се случи,

преди да я предвидя.

Може би ще ме поискаш

преди сърцето ми да падне с тропот

под масата на бъдещето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поезия, която ме кара да съпреживявам всеки неин ред. Възвишеност на словото и чувственост на страданието:

    "Изгубих те
    някъде по пътя на мечтите си.
    Това, което исках да ти кажа,
    заседна в гърлото.
    ...
    Тревогата погълна всичко
    възможно и невъзможно."

    Твоята Гилотина, Йоана, гали слуха ми!
  • "Може би,ще ме поискаш
    преди сърцето ми да падне с тропот
    под масата на бъдещето."
    И все пак надеждата живее на хребет-
    ешафод от който няма слизане!
    Поздравления, Йоана!
  • Много силно и чувствено, Йоана.
    Аплодирам!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...