Гилотина
Гилотина
Изгубих те
някъде по пътя на мечтите си.
Това, което исках да ти кажа,
заседна в гърлото.
Сцената, която трябваше да играя,
замръзна на шията ми.
Раменете се сковаха.
Безрезултатно.
Тревогата погълна всичко
възможно и невъзможно.
Събуждайки се утре
ще помисля
„защо не бях по-силна“.
Не можеш да достигнеш
недостижимото,
не иска ли ръцете ти върху себе си.
Споменът за мечтите ми е
толкова ярък.
И парещ.
Гори в гърлото ми,
но няма връщане.
Писаното още не е написано.
Случката може би ще се случи,
преди да я предвидя.
Може би ще ме поискаш
преди сърцето ми да падне с тропот
под масата на бъдещето.
© Йоана All rights reserved.
