Хайде, дечица,
горе ръчички.
Колко пораснали
мигом сте всички.
А сега, моля,
се наведете.
Джуджета малки
бързо станете.
Пак изправени,
махнете с ръчички.
Станахте вече
истински птички.
Стойте в редичка,
че ще потичаме.
Знайте,
както да бъдете,
ний ви обичаме.
Куклите, топките,
спорта обичате.
Колко на нас,
като малки, приличате.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Харита Колева Todos los derechos reservados
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
