Хайде, дечица,
горе ръчички.
Колко пораснали
мигом сте всички.
А сега, моля,
се наведете.
Джуджета малки
бързо станете.
Пак изправени,
махнете с ръчички.
Станахте вече
истински птички.
Стойте в редичка,
че ще потичаме.
Знайте,
както да бъдете,
ний ви обичаме.
Куклите, топките,
спорта обичате.
Колко на нас,
като малки, приличате.
© Харита Колева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
