Хайде, дечица,
горе ръчички.
Колко пораснали
мигом сте всички.
А сега, моля,
се наведете.
Джуджета малки
бързо станете.
Пак изправени,
махнете с ръчички.
Станахте вече
истински птички.
Стойте в редичка,
че ще потичаме.
Знайте,
както да бъдете,
ний ви обичаме.
Куклите, топките,
спорта обичате.
Колко на нас,
като малки, приличате.
© Харита Колева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
