rudin (Иван Христов)
858 1444
21 jun 2015, 16:37  

Гимнастиката – покрай мен 

  Poesía
424 0 5

Пътеките в горите неми,

по Витошкият ми маршрут,

за стиховете стават теми,

извън домашния уют.

 

А днес с предимство тя една е:

за спортната площадка тук,

където младите извайват

бипцеси, плочки, здрав юмрук.

 

В сърцето, бедното, прелива

желанието за игра

на уредите, с мисъл жива,

че вече станал съм фира.

 

След толкоз време да опитам

програма кратка, на часа

и да ме гледат със възхита

минаващите през леса.

 

Да не изчезнат покрай мене,

картините от младостта,

когато, в стил и с вдъхновение,

в квадрата строг въртях салта.

 

На уреда днес колко пъти

до стойката не се добрах!

И с този мах на твърди пръти

за „Диамидов” бе ме страх.

 

Висилката – чувал с картофи,

направих склопката и спрях,

че нещо в рамото ми кофти

прискърца. И до тука бях.

 

Добре, че тръгнах сам в гората,

че от срама да съм спасен.

Какъв съм бил? – сега, горката

гимнастика, не беше в мен.

 

Но ако всеки ден минавам,

по този лек за мен маршрут

и на площадката загрявам

с набиране, след месец труд,

 

ще мога стойките да правя

на бруст един и ти, поглеж,

как на висилката изправен,

ще вдигам сламките с въртеж!

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??