Гимнастиката – покрай мен
Пътеките в горите неми,
по Витошкият ми маршрут,
за стиховете стават теми,
извън домашния уют.
А днес с предимство тя една е:
за спортната площадка тук,
където младите извайват
бипцеси, плочки, здрав юмрук.
В сърцето, бедното, прелива
желанието за игра
на уредите, с мисъл жива,
че вече станал съм фира.
След толкоз време да опитам
програма кратка, на часа
и да ме гледат със възхита
минаващите през леса.
Да не изчезнат покрай мене,
картините от младостта,
когато, в стил и с вдъхновение,
в квадрата строг въртях салта.
На уреда днес колко пъти
до стойката не се добрах!
И с този мах на твърди пръти
за „Диамидов” бе ме страх.
Висилката – чувал с картофи,
направих склопката и спрях,
че нещо в рамото ми кофти
прискърца. И до тука бях.
Добре, че тръгнах сам в гората,
че от срама да съм спасен.
Какъв съм бил? – сега, горката
гимнастика, не беше в мен.
Но ако всеки ден минавам,
по този лек за мен маршрут
и на площадката загрявам
с набиране, след месец труд,
ще мога стойките да правя
на бруст един и ти, поглеж,
как на висилката изправен,
ще вдигам сламките с въртеж!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
