Ще накъсам парчета от себе си
и към бурята с ярост ще хвърлям,
не в окото – ще целя в ръцете й,
нека тя, без да иска, да пръсне
всяка капка от мен по небето.
Там все някой ще чака стръвнишки
и все нечий глад ще заситя,
ще съм мека и мокра, и истинска,
глътка, плът, суета, ясна мисъл,
а за бързите – даже ще дишам.
И тогава – посмей да задраскаш
моя дума, била тя и гневна, ...