12.08.2010 г., 19:26 ч.

Глад 

  Поезия
743 0 13

Ще накъсам парчета от себе си

и към бурята с ярост ще хвърлям,

не в окото – ще целя в ръцете й,

нека тя, без да иска, да пръсне

всяка капка от мен по небето.

Там все някой ще чака стръвнишки

и все нечий глад ще заситя,

ще съм мека и мокра, и истинска,

глътка, плът, суета, ясна мисъл,

а за бързите – даже ще дишам.

И тогава – посмей да задраскаш

моя дума, била тя и гневна,

всяка твоя черта ще е капка

и парченце от мен по небето.

 

© Ася Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??