Ще накъсам парчета от себе си
и към бурята с ярост ще хвърлям,
не в окото – ще целя в ръцете й,
нека тя, без да иска, да пръсне
всяка капка от мен по небето.
Там все някой ще чака стръвнишки
и все нечий глад ще заситя,
ще съм мека и мокра, и истинска,
глътка, плът, суета, ясна мисъл,
а за бързите – даже ще дишам.
И тогава – посмей да задраскаш
моя дума, била тя и гневна,
всяка твоя черта ще е капка
и парченце от мен по небето.
© Ася All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Радвате ме с присъствието си.