ГЛАД ЗА ГРЯХ

        По Владо Любенов

С несигурното твое: „Стоп, че...”

насред ливадата с цветя,

въртя със пръстите си копче

на блузката ти и дъха

усещам как ти учестява

и въздухът нахлува свеж,

тъй като в приказка прастара,

с неутолим по теб копнеж.

Седефената им редица

аз разкопчавам – твоя страж –

и на гърдите верен рицар,

ръка полагам, за кураж.

Почувствал, че не ми се сърдиш,

изпитваш свян, но не и страх,

в миг блузката без жал разгърдих

и плод съзрял у теб видях.