Глад за грях
ГЛАД ЗА ГРЯХ
По Владо Любенов
С несигурното твое: „Стоп, че...”
насред ливадата с цветя,
въртя със пръстите си копче
на блузката ти и дъха
усещам как ти учестява
и въздухът нахлува свеж,
тъй като в приказка прастара,
с неутолим по теб копнеж.
Седефената им редица
аз разкопчавам – твоя страж –
и на гърдите верен рицар,
ръка полагам, за кураж.
Почувствал, че не ми се сърдиш,
изпитваш свян, но не и страх,
в миг блузката без жал разгърдих
и плод съзрял у теб видях.
© Иван Христов All rights reserved.
