20 ago 2012, 13:14

Гладиатор

1K 0 14

 

Ти знаеш, в джоба на поет

хартийки  няма с воден знак и нишка,

a  само чернови и молив  клет,

по листа свикнал да въздиша...

 

Зачерквам често - ред през ред,

отглеждам  черно-бели  книжни тигри,

те в  джунглата на  Алфабет

преследват  нежните ти фибри...

 

Разкъсват чувствата  до кръв,

а страстите им - диви, огладнели

се хвърлят с поетична стръв

в очите ти - пъстри газели...

 

И щом вечерят с  чар и красота,

и като котета примъркат  живо

в  арената на моята  душа  -

стих-гладиатор ги убива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...