Aug 20, 2012, 1:14 PM

Гладиатор

  Poetry » Love
1K 0 14

 

Ти знаеш, в джоба на поет

хартийки  няма с воден знак и нишка,

a  само чернови и молив  клет,

по листа свикнал да въздиша...

 

Зачерквам често - ред през ред,

отглеждам  черно-бели  книжни тигри,

те в  джунглата на  Алфабет

преследват  нежните ти фибри...

 

Разкъсват чувствата  до кръв,

а страстите им - диви, огладнели

се хвърлят с поетична стръв

в очите ти - пъстри газели...

 

И щом вечерят с  чар и красота,

и като котета примъркат  живо

в  арената на моята  душа  -

стих-гладиатор ги убива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...