Гладиатор
Ти знаеш, в джоба на поет
хартийки няма с воден знак и нишка,
a само чернови и молив клет,
по листа свикнал да въздиша...
Зачерквам често - ред през ред,
отглеждам черно-бели книжни тигри,
те в джунглата на Алфабет
преследват нежните ти фибри...
Разкъсват чувствата до кръв,
а страстите им - диви, огладнели
се хвърлят с поетична стръв
в очите ти - пъстри газели...
И щом вечерят с чар и красота,
и като котета примъркат живо
в арената на моята душа -
стих-гладиатор ги убива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
