18 jul 2014, 9:51

Гларус в Лувъра 

  Poesía » De amor
669 0 12

---


Бе за мене привличане, блян – от мъжа,

който някога срещнах за кратко.

Беше с топли очи (още нощем тъжа).

От вълните бе есенна пратка.

 

Беше с чар неподправен, пластичен и тих.

Беше истинска морска картина!

Бе красива идея за нощен триптих.

Казвам „беше”, защото... замина.

 

Тихомълком се вля – без обратен адрес,

по земи сладководни отплува.

Обезсмисли и утре, и датата днес.

Обедня на сърцето ми Лувъра.

 

Пишех ред подир ред, и през вик, и наум

и не беше обидно, ни страшно.

Без излишна интрига, без никакъв шум.

Но от думите той се уплаши.

 

Да си повод за стих, да си Муза е чест –

всеки, спрял тук и пишещ, го знае.

Той в морето посипа безмълвен протест,

и положи начало на края.

 

Днес съм сляпа за бит, и за правди, лъжи –

че не светят без него звездите.

От сълзите солта ми – не му ли тежи?

Щом го видя, това ще го питам...

 

 

 

---

 

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??