Гларус в Лувъра
---
Бе за мене привличане, блян – от мъжа,
който някога срещнах за кратко.
Беше с топли очи (още нощем тъжа).
От вълните бе есенна пратка.
Беше с чар неподправен, пластичен и тих.
Беше истинска морска картина!
Бе красива идея за нощен триптих.
Казвам „беше”, защото... замина.
Тихомълком се вля – без обратен адрес,
по земи сладководни отплува.
Обезсмисли и утре, и датата днес.
Обедня на сърцето ми Лувъра.
Пишех ред подир ред, и през вик, и наум
и не беше обидно, ни страшно.
Без излишна интрига, без никакъв шум.
Но от думите той се уплаши.
Да си повод за стих, да си Муза е чест –
всеки, спрял тук и пишещ, го знае.
Той в морето посипа безмълвен протест,
и положи начало на края.
Днес съм сляпа за бит, и за правди, лъжи –
че не светят без него звездите.
От сълзите солта ми – не му ли тежи?
Щом го видя, това ще го питам...
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
