1 jun 2008, 21:22

Гларусите зли и гласовити

  Poesía
1.6K 0 34
 

Купиха я. Заедно със нея.

Той - синът изгодно я продаде.
Точно на брега. Почти до кея,
от вълни и слънце недогалена.
Къщата. Кокетка със ограда,
и с градина, с пейката... Асмите.
С криви стълби и балкон издаден.
С гларусите - зли и гласовити.
Старата остана. Да очаква

новите стопани. „Все сме хора!"...

Пясъкът очите си изплака.
А морето - мъртво. Като корените.
Два вързопа. Куфар. И кашони.
Тъмна сянка мина през вратата.
Вятър - мързелив. Не я догони,
само й зацапа очилата...
Сива нощ. Кварталът е панелен.
За последно есенните листи
се въртят златисто-карамелени.


Багерите на брега разчистват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно!
  • Покъртително...Много голяма си, Пинче, много!!!!!!!
  • Толкова е живо всичко! И страда по изгубената красота и романтика!
  • "Пясъкът очите си изплака.
    А морето - мъртво. Като корените.
    Два вързопа. Куфар. И кашони.
    Тъмна сянка мина през вратата."

    Поклон!!!
  • Предтставих си отминало лято и заглъхнали плажове...
    Ритмично и съдържателно!
    Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...