Гларусите зли и гласовити
Купиха я. Заедно със нея.
Той - синът изгодно я продаде.
Точно на брега. Почти до кея,
от вълни и слънце недогалена.
Къщата. Кокетка със ограда,
и с градина, с пейката... Асмите.
С криви стълби и балкон издаден.
С гларусите - зли и гласовити.
Старата остана. Да очаква
новите стопани. „Все сме хора!"...
Пясъкът очите си изплака.
А морето - мъртво. Като корените.
Два вързопа. Куфар. И кашони.
Тъмна сянка мина през вратата.
Вятър - мързелив. Не я догони,
само й зацапа очилата...
Сива нощ. Кварталът е панелен.
За последно есенните листи
се въртят златисто-карамелени.
Багерите на брега разчистват.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены
