1.06.2008 г., 21:22 ч.

Гларусите зли и гласовити 

  Поезия
5.0 / 23
1524 0 34
Купиха я. Заедно със нея.
Той - синът изгодно я продаде.
Точно на брега. Почти до кея,
от вълни и слънце недогалена.
Къщата. Кокетка със ограда,
и с градина, с пейката... Асмите.
С криви стълби и балкон издаден.
С гларусите - зли и гласовити.
Старата остана. Да очаква
новите стопани. „Все сме хора!"...
Пясъкът очите си изплака.
А морето - мъртво. Като корените. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Предложения
  • Ще те обичам днес, и утре, и тогава, когато залезът в очите ми надникне, дори с живота си да се прощ...
  • Нощ е. Отново припламват звездите над моя ефирен сумрáк. Вече те вкусвам и знам, че ще скиташ из мои...
  • Свободна воля, казват ни е дадена, но сянката си, как ли да надскочим, дребнавият ни свят за клюки г...

Още произведения »