22 abr 2007, 23:38

Глас 

  Poesía
636 0 8
Глас
Телефонен звън отеква в мрака,
прекъсва се внезапно плач,
вдига тя слушалката и чака
да чуе там, в безкрая, глас.
Нещастна тя седи и хлипа,
изоставена е и самотна във нощта,
тя чака и стои до телефона,
тя живее единствено и само заради звъна.
С повторно „Ало"
нещастно моли се в тъма,
в стаята стои и се надява: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??