Глас

Apr 22, 2007, 11:38 PM

Poetry

646 0 8

Глас
Телефонен звън отеква в мрака,
прекъсва се внезапно плач,
вдига тя слушалката и чака
да чуе там, в безкрая, глас.
Нещастна тя седи и хлипа,
изоставена е и самотна във нощта,
тя чака и стои до телефона,
тя живее единствено и само заради звъна.
С повторно „Ало"
нещастно моли се в тъма,
в стаята стои и се надява: ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Глас

Want to read more?

Random works