Глас
Глас
Телефонен звън отеква в мрака,
прекъсва се внезапно плач,
вдига тя слушалката и чака
да чуе там, в безкрая, глас.
Нещастна тя седи и хлипа,
изоставена е и самотна във нощта,
тя чака и стои до телефона,
тя живее единствено и само заради звъна.
С повторно „Ало"
нещастно моли се в тъма,
в стаята стои и се надява:
„Дано да се обади той сега".
Слушалката издава монотонен писък,
тя не вярва, че отново е сама,
моли се с глас - умаломощен и нисък,
защо се случва все така и все така?
Не може сълзите си да скрие,
но жалко е, че няма и от кой,
тя се свива в ъгъла и плаче, вие,
но в мрака няма никой, освен ехтящия и вой.
Но дали това е изход,
дали да страда и защо?
По-добре е кръстоносен поход,
отколкото да хлипа все „защо?" и „за какво"?
Въпросите без отговор остават,
това завинаги ще е така,
единствените думи що се появяват,
са само приказки - дело на смъртта.
1998 год.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мими Все права защищены
