13 nov 2008, 17:28

Глас

  Poesía
1.4K 0 9

Нима Ти, девойче,

от сън вековен се събуждаш?

Нима болката спря да те боли?

Сърцето още ли в ковчега си стои?

Душата още ли в Ада мъчително гори?

Зимата в теб още ли живее,

или идва пролетта?!?!

Очи ще отвориш ли?

Кажи ми!

Изгрева на новия ден да съзрат!

Ще разпериш ли отново крилете си красиви,

към небето да те понесат!

Знаеш ли какво се случи?

Какво те накара да заспиш?

Не просто спяща,

мъртва беше,

от чувството, наречено Любов.

Вместо радост,

смърт Ти донесе

и вкара те в студения "гроб"!

Ето днес отново се събуждаш

готова за живот!

Смъртта преодоля,

оковите разкъса,

благодарение на един

... единствен зов!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...