guardian_angel (Бояна Петрова)
32 340
13 nov 2008, 17:28

Глас 

  Poesía
1113 0 9

Нима Ти, девойче,

от сън вековен се събуждаш?

Нима болката спря да те боли?

Сърцето още ли в ковчега си стои?

Душата още ли в Ада мъчително гори?

Зимата в теб още ли живее,

или идва пролетта?!?!

Очи ще отвориш ли?

Кажи ми!

Изгрева на новия ден да съзрат!

Ще разпериш ли отново крилете си красиви,

към небето да те понесат!

Знаеш ли какво се случи?

Какво те накара да заспиш?

Не просто спяща,

мъртва беше,

от чувството, наречено Любов.

Вместо радост,

смърт Ти донесе

и вкара те в студения "гроб"!

Ето днес отново се събуждаш

готова за живот!

Смъртта преодоля,

оковите разкъса,

благодарение на един

... единствен зов!...

© Бояна Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??