Глас
Нима Ти, девойче,
от сън вековен се събуждаш?
Нима болката спря да те боли?
Сърцето още ли в ковчега си стои?
Душата още ли в Ада мъчително гори?
Зимата в теб още ли живее,
или идва пролетта?!?!
Очи ще отвориш ли?
Кажи ми!
Изгрева на новия ден да съзрат!
Ще разпериш ли отново крилете си красиви,
към небето да те понесат!
Знаеш ли какво се случи?
Какво те накара да заспиш?
Не просто спяща,
мъртва беше,
от чувството, наречено Любов.
Вместо радост,
смърт Ти донесе
и вкара те в студения "гроб"!
Ето днес отново се събуждаш
готова за живот!
Смъртта преодоля,
оковите разкъса,
благодарение на един
... единствен зов!...
© Бояна Петрова All rights reserved.
