Nov 13, 2008, 5:28 PM

Глас

  Poetry
1.4K 0 9

Нима Ти, девойче,

от сън вековен се събуждаш?

Нима болката спря да те боли?

Сърцето още ли в ковчега си стои?

Душата още ли в Ада мъчително гори?

Зимата в теб още ли живее,

или идва пролетта?!?!

Очи ще отвориш ли?

Кажи ми!

Изгрева на новия ден да съзрат!

Ще разпериш ли отново крилете си красиви,

към небето да те понесат!

Знаеш ли какво се случи?

Какво те накара да заспиш?

Не просто спяща,

мъртва беше,

от чувството, наречено Любов.

Вместо радост,

смърт Ти донесе

и вкара те в студения "гроб"!

Ето днес отново се събуждаш

готова за живот!

Смъртта преодоля,

оковите разкъса,

благодарение на един

... единствен зов!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...