20 mar 2009, 11:16

Гласове

  Poesía » Otra
1.1K 0 4

Умирам и в сив дъждовен облак се превръщам

и сея град, и сея глад и смърт навред, където мина.

Милост няма в мене вече, само огън, жупел, сласт,

само дяволският глас, шепнещ: "Умъртви го!"

- Умъртви света - е зъл, жесток, привидно патетичен,

убива всичко, що красиво и хуманно в теб е...

Забрави любов, мрази на глас висок.

Нали това иска този опустял живот...?

 

(19.03.2009)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...