20 mar 2009, 11:16

Гласове

  Poesía » Otra
1.1K 0 4

Умирам и в сив дъждовен облак се превръщам

и сея град, и сея глад и смърт навред, където мина.

Милост няма в мене вече, само огън, жупел, сласт,

само дяволският глас, шепнещ: "Умъртви го!"

- Умъртви света - е зъл, жесток, привидно патетичен,

убива всичко, що красиво и хуманно в теб е...

Забрави любов, мрази на глас висок.

Нали това иска този опустял живот...?

 

(19.03.2009)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...