20.03.2009 г., 11:16

Гласове

1.1K 0 4

Умирам и в сив дъждовен облак се превръщам

и сея град, и сея глад и смърт навред, където мина.

Милост няма в мене вече, само огън, жупел, сласт,

само дяволският глас, шепнещ: "Умъртви го!"

- Умъртви света - е зъл, жесток, привидно патетичен,

убива всичко, що красиво и хуманно в теб е...

Забрави любов, мрази на глас висок.

Нали това иска този опустял живот...?

 

(19.03.2009)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...