Mar 20, 2009, 11:16 AM

Гласове

  Poetry » Other
1.1K 0 4

Умирам и в сив дъждовен облак се превръщам

и сея град, и сея глад и смърт навред, където мина.

Милост няма в мене вече, само огън, жупел, сласт,

само дяволският глас, шепнещ: "Умъртви го!"

- Умъртви света - е зъл, жесток, привидно патетичен,

убива всичко, що красиво и хуманно в теб е...

Забрави любов, мрази на глас висок.

Нали това иска този опустял живот...?

 

(19.03.2009)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...