Гласът на другия

Здравей, отново те питам,

готов ли си да отдадеш ми чест?

Разбери, ще спра да те ритам

и всичко ще свърши още нощес.

Но не спреш ли да ровиш дълбоко

във тези кръвясали, тъмни земи,

ще късам парче по парче от живота,

който така ти ужасно цениш.

Ще идвам през месец, месец и нещо,

ще ида, когато те най-много боли,

да потапям туй сърце горещо

в дълбоките, живи, студени води.

Да си се поглеждал ти скоро в огледало

да видиш своите бели коси,

да видиш това лице полудяло,

да видиш тези повалени очи.

Усети моята праведна сила 

как нежно те гали и силно зове,

отпусни тези кръвясали длани

и стани част от всеки човек.

..........................

Привет, мой стари приятелю,

време беше да се появиш,

от два дена седя тихо във мрака

и чакам да видя какво ще сътвориш.

По дрехите ще ме познаеш -

мръсна риза, скъсан панталон,

кървави ръкави и ръце издрани,

а на врата ми  - от майка медальон.

С навехнат глезен и усукана снага 

крача грозно и влача самота,

но очите ми - прелюдия към сърцето ми страстно,

викат силно – никога не ще се предам!

Ще идваш ти, може би, през месец,

за да ме намираш със високо вдигната глава

и да ме гледаш как благодаря на боговете 

 за моята силна и непобедима душа!

Ритай силно, късай и отнемай,

накрая пак ще си отидеш със празна торба!

Разбери, че аз съм капитанът на моята вселена,

аз съм господарят на моята съдба!