19 июн. 2012 г., 16:16

Гласът на другия

560 0 0


 

 

Здравей, отново те питам,

готов ли си да отдадеш ми чест?

Разбери, ще спра да те ритам

и всичко ще свърши още нощес.

 

Но не спреш ли да ровиш дълбоко

във тези кръвясали, тъмни земи,

ще късам парче по парче от живота,

който така ти ужасно цениш.

 

Ще идвам през месец, месец и нещо,

ще ида, когато те най-много боли,

да потапям туй сърце горещо

в дълбоките, живи, студени води.

 

Да си се поглеждал ти скоро в огледало

да видиш своите бели коси,

да видиш това лице полудяло,

да видиш тези повалени очи.

 

Усети моята праведна сила 

как нежно те гали и силно зове,

отпусни тези кръвясали длани

и стани част от всеки човек.

..........................

Привет, мой стари приятелю,

време беше да се появиш,

от два дена седя тихо във мрака

и чакам да видя какво ще сътвориш.

 

По дрехите ще ме познаеш -

мръсна риза, скъсан панталон,

кървави ръкави и ръце издрани,

а на врата ми  - от майка медальон.

 

С навехнат глезен и усукана снага 

крача грозно и влача самота,

но очите ми - прелюдия към сърцето ми страстно,

викат силно – никога не ще се предам!

 

Ще идваш ти, може би, през месец,

за да ме намираш със високо вдигната глава

и да ме гледаш как благодаря на боговете 

 за моята силна и непобедима душа!

 

Ритай силно, късай и отнемай,

накрая пак ще си отидеш със празна торба!

Разбери, че аз съм капитанът на моята вселена,

аз съм господарят на моята съдба!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Шопов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...